Инструкции:)

Първо - http://blogger.com
Второ - логвате се.
Трето - Кликвате върху линка insomnias3
Четвърто - Create a new post
Пето - пишете си поста, използвайте HTML за линкове, картинки и т.н.
Шесто - Publish your post /обнародвате си поста:)))), ако не искате да има коментари по него, маркирайте NO Allow New Comments on This Post/, ще ви помоля да не сменявате датата и часа:)
Седмо - ако искате да редактирате поста си : Edit Posts
Осмо - Ако искате да прегледате как изглежда поста ви : View
Девето - Ако искате да го изтриете напълно : Delete /не съм сигурна дали имате този бутон, но ако искате да бъде изтрит някой ваш пост, обадете ми се./

Има и друго - ако искате, давам ви на всичките по една админска титла:)) и тогава ще можете да едитвате и триете всеки пост. Но ще ви моля да ескпериментирате само върху своите постове, да не направите грешка с нечий чужд пост. И така - искате ли равни права? :) Аз - да:) Все пак, вие казвайте.

Не се смущавайте, че най-отгоре винаги излиза последния пост, ще свикнете с това и ще видите, че е доста по-удобно, аз отдавна пиша по блогове и ми е привично. Само коментарите излизат подредени отгоре-надолу. Освен това, постовете се архивират по месеци и всеки може да прегледа и по-старите архиви. Когато успея да кача Безсъници Едно, най-отгоре ще бъде краят му:) Но това не пречи да бъдат четени подред. Надявам се Заза да ми помогне за качването на Безсъници Две /има админски права в блог insomnias2/, но ако не може - здраве да е, аз ще си ги кача:) Само че, едно по едно... че вече времето за нищо не ми стига:)

Годжи, добре дошъл пак при нас, нямаш представа колко ми е готино да ти чета постовете, докато качвам онези знаменити първи страници на Първите Безсъници:))))
Ивчо, виждам че си се справил:) Сега остава да допишеш разказите си тук.
Бени, разкажи какво става с играта на Ивчо - Скраб:)

А аз ще ви разкажа нещо друго, на което се хиля вече едно денонощие:)))))))))
Вчера почти преди приключване на работното ми време, влизат трима възрастни мъже, ама много приятно усмихнати и си ме поздравяват много свойски:) Естествено им отвръщам със същото:) Искат нещо, показвам, предлагам, обсъждаме, стигаме до консенсус. Но понеже нямат пари точно в момента, решават да дойдат на другия ден и ме питат от колко отварям:)
- Ами... от 10 часа, ама по-добре елате към 10:30, че напоследък ми стана навик да закъснявам, много ми се спи сутрин - отвръщам леко смутено аз, защото това си е чистата истина:)))
- А, знаем ние, всяка сутрин седим в едно кафене /казват му името:)/ и чакаме да минете и когато това стане, казваме си "Ето го нашето момиче" и знаем, че ще ни върви през целия ден - божичко, изчервявам се като домат:)))))) И се хиля, без да знам какво да кажа:)))
Обаче ми е готино отвътре, че има поне няколко човека, за които съм нещо важно, че им нося някакво щастие пък макар и не всеки ден... защото все пак има дни, в които отивам навреме на работа и тогава сигурно не успяват да ме видят:)))))))))))))))) Значи имам оправдание за закъсненията си - има трима човека, чийто късмет за деня зависи от моето преминаване край тях:)
Та в днешния дъждовен и доста сивичък ден, въпреки напрегнатите и неприятни моменти, колчем се сетех за тез тримцата, ме напушваше луд смях и ми се оправяше настроението:)))))